вторник, 5 май 2009 г.

САМОТАТА - НАЧИН НА УПОТРЕБА


Толкова години си другарувам със самотата...Сраснали сме се. Не си пречим,мисля си че дори се обичаме...Приела съм я като страна от собствения си живот, където не допускам никого.Това е светая светих за едно чувство, което времето май се опитва да изпепели. Неуспешно за сега. Не зная, може и да се случи...Все пак странни неща стават ,това му е хубавото на живота. Както нежните думички, прехвръкнали някъде из Вселената, кацнали на екрана пред мен тази вечер. Накак познати и много лични. Предназначени за мен! Отправени към мен. Почувствах се поласкана, значима. В тъмнината. Инак знаех, че насреща ми е една млада душа, зареяна самотно в пустошта. Спестих й образ, неудобство и разочарование. А аз съм отново сама. Вече комай много по-сама. Защо пък - нали с мен е моята обич. Или споменът за нея...Нищо не се променя...Обич в самотата...

1 коментар: