Показват се публикациите с етикет гурбетчийство. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет гурбетчийство. Показване на всички публикации

вторник, 5 май 2009 г.

САМОТАТА - НАЧИН НА УПОТРЕБА


Толкова години си другарувам със самотата...Сраснали сме се. Не си пречим,мисля си че дори се обичаме...Приела съм я като страна от собствения си живот, където не допускам никого.Това е светая светих за едно чувство, което времето май се опитва да изпепели. Неуспешно за сега. Не зная, може и да се случи...Все пак странни неща стават ,това му е хубавото на живота. Както нежните думички, прехвръкнали някъде из Вселената, кацнали на екрана пред мен тази вечер. Накак познати и много лични. Предназначени за мен! Отправени към мен. Почувствах се поласкана, значима. В тъмнината. Инак знаех, че насреща ми е една млада душа, зареяна самотно в пустошта. Спестих й образ, неудобство и разочарование. А аз съм отново сама. Вече комай много по-сама. Защо пък - нали с мен е моята обич. Или споменът за нея...Нищо не се променя...Обич в самотата...

събота, 2 май 2009 г.

КАК СЕ ОЦЕЛЯВА НА ГУРБЕТ ИЛИ СТРАХЪТ ДА ЗАГУБИШ СЕБЕ СИ


Да, първоначалната ми еуфория отмина, със задна дата вече са и празниците. Време е да сложа в ред поне мислите си, то за живота е изключено. Та седя си аз и разсъждавам, щото друго не ми и остава.Мислите ми щъкат накъдето си искат, подскачат като пуканки на огъня, само дето не са никак бели. Та - битността ми на гурбетчийка или как красотата ще спаси МОЯ свят./За големия - не знам!/ Сега повече от всякога се нуждая от едно синьо небе, от едно цъфнало портокалово дръвче, от едно искрено :"Как си?". От нещо чисто и красиво. /Ала-бала, банално, но за сметка на това - много истинско/.За да оцелея! Иначе усещането, че съм омотана във върви от лицемерие и гадости,ме убива. Бавно и методично. Като китайска капка. Или променя самоличността ми, което е още по-страшно...Аз протестирам!!! Отказвам да правя алъш-вериш с ценностната си система, да я разменям срещу необходимостта да съм обслужващ персонал. Е, и какво от това, цинично би казал богатият ми работодател, потънал в мирова скръб, че световната икономическа криза може/!/ и да засегне банковата му сметка в милиони. Или просто е улисан дълбоко как днес да си похарчи джобните хилядарки, отредени за хазарт, жени и удоволствия. И е прав, по дяволите! Какво от това? Щом всичко в този живот е една сделка. Този тропар го знам. И за това точно питам: не трябваше ли "проклетото" ми достойнство прилежно да заеме място до ключа за дома в България? Там, високо на рафта ,защото тук ме спъва като букаи, и ми пречи да се "реализирам" в амплоато си на послушна слугиня. Е, това за зарязаното в килера достойнство, повярвайте ми, е висш пилотаж...Аз не го мога. За това се опитвам с всички сили да държа очите си отворени за шареното около мен. За да оцелея. Или поне душата ми. Сигурно за туй се твърди, че красотата щяла да спаси света...

вторник, 14 април 2009 г.

ЗА КРАСОТАТА, КОЯТО ТРЯБВА ДА СЕ ИЗЛЪСКА....


Един красив бял гълъб кълве трохи на верандата... Колко трудно се стърже после нааканото по излъскания мрамор... Или двете страни на понятието ГУРБЕТЧИЛЪК. Класифицирам нещата около темата вече девета година. Надявам се тази нова игра, която започвам /без особени знания на правилата й/, да ми помогне, ако не друго, то поне да изразя напиращото в мен. Да, имам си вече моето кьоше във всемира, наречен ИНТЕРНЕТ. Блог..., ала-бала... Аз да си го кажа, пък, който иска да го чете... Та тези мои мисли на средностатистически гражданин и гурбетчия смятам да огласявам в новия си блог. Да споделям вълненията си около новото хоби, обсебило съзнанието ми. Декупаж, скрапбук - чужда лексика, наглед куха от към съдържание. Но май излязох късметлийка, че навлизането ми в лабиринтите на Мрежата, почти случайно съвпадна с откриването на този вълшебен и свободен свят. И така - за красивото в живота, което може да бъде eдин гълъб, а защо не ... и излъскания след него мрамор...