КАК СЕ ОЦЕЛЯВА НА ГУРБЕТ ИЛИ СТРАХЪТ ДА ЗАГУБИШ СЕБЕ СИ

Да, първоначалната ми еуфория отмина, със задна дата вече са и празниците. Време е да сложа в ред поне мислите си, то за живота е изключено. Та седя си аз и разсъждавам, щото друго не ми и остава.Мислите ми щъкат накъдето си искат, подскачат като пуканки на огъня, само дето не са никак бели. Та - битността ми на гурбетчийка или как красотата ще спаси МОЯ свят./За големия - не знам!/ Сега повече от всякога се нуждая от едно синьо небе, от едно цъфнало портокалово дръвче, от едно искрено :"Как си?". От нещо чисто и красиво. /Ала-бала, банално, но за сметка на това - много истинско/.За да оцелея! Иначе усещането, че съм омотана във върви от лицемерие и гадости,ме убива. Бавно и методично. Като китайска капка. Или променя самоличността ми, което е още по-страшно...Аз протестирам!!! Отказвам да правя алъш-вериш с ценностната си система, да я разменям срещу необходимостта да съм обслужващ персонал. Е, и какво от това, цинично би казал богатият ми работодател, потънал в мирова скръб, че световната икономическа криза може/!/ и да засегне банковата му сметка в милиони. Или просто е улисан дълбоко как днес да си похарчи джобните хилядарки, отредени за хазарт, жени и удоволствия. И е прав, по дяволите! Какво от това? Щом всичко в този живот е една сделка. Този тропар го знам. И за това точно питам: не трябваше ли "проклетото" ми достойнство прилежно да заеме място до ключа за дома в България? Там, високо на рафта ,защото тук ме спъва като букаи, и ми пречи да се "реализирам" в амплоато си на послушна слугиня. Е, това за зарязаното в килера достойнство, повярвайте ми, е висш пилотаж...Аз не го мога. За това се опитвам с всички сили да държа очите си отворени за шареното около мен. За да оцелея. Или поне душата ми. Сигурно за туй се твърди, че красотата щяла да спаси света...

Какво в крайна сметка е декупаж?

Здравейте на всички последователи на блога ми!

Много бих желала тук в моя блог да предложа колкото се може повече полезна информация за тази нова, невероятна техника - декупажа. И понеже в България не е особено позната, когато хората се срещнат с творби направени с декупаж те самите се възприемат изключително добре. Та в този ред на мисли смятам, че не е никак лоша идея да се популяризира малко повече.

Да кажа на първо време, че не претендирам писанията ми да са напълно изчерпателни, но това, което съм научила, знам от опит и съм прочела, бих го споделила на драго сърце.
И така да започнем с едно определение за декупажа.
Декупаж произлиза от френската дума "decoupage", която буквално в превод означава "изрязвам". Само по себе си е приложно изкуство, което съдържа изрязване на определени мотиви в детайли от различни материали като салфетки, кожа, хартия, дърво и т.н. като след това изрязването е последвано от залепяне върху различни предмети за декориране - порцелан, стъкло, дърво, восък, пластмаса, текстил, метал и много други.

Залепянето става с помощта на специални материали за декупаж, а имено:

акрилни бои, декупажно лепило, акрилен лак, четки с изкуствен косъм /акрилните материали са на водна основа, а водата води до нарушаване цялостта на мастното покритие при четките от естествен косъм/ и мотив. В България се използват най-вече мотиви от салфетки и хартия.
Съпътстващи материали са: глитерни, металически, мраморни, седефени и перлени бои, контури, брокати, краклета, релефни пасти, трансферни медиуми, варак, антична пудра и др.
Разбира се материалите за декупаж се различават според вида материал върху, който различните мотиви ще се залепят или поставят по някакъв начин. С други думи има много и различни материали за за текстил, стъкло, порцелан, хартия, за восък и прочее.
Материалите за декупаж могат да се намерят в магазините за художествени материали, в специализирани такива или в по-богато заредени книжарници. Разбира се винаги е налице варианта да се поръчат он-лайн пак от същите, които предлагат и тази възможност.

С това на първо време изчерпваме определението за декупаж, но само определението, тъй като по моему тази техника е неизчерпаема и стига до там, където само въображението и мисълта могат да стигнат.